Полет
Като полет на птица, изгубена в облаци,
в твоя свят пак летя и се рея,
и не зная сънувам ли, а ми парят зениците,
във които сълзата от обич люлея.
А не смея очи да затворя, да не би
да си сън, в който мен не ме има,
затова се пилея по твоите мъжки гърди
със любов. от която белея.
Не протягай ръка, тези капки не трий,
ще затворя очи, а щом ги отворя,
аз и ти нека пак сме си - ние,
а не да сетя, че сама си говоря.
Затова нека губя се в теб като залез
и намеря се като изгрев във ден.
И да парят очите, ще зная - копнеж е,
който дълго съм пазила в мен...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
