Две птици, една към друга устремени,
не знаят се, но търсят се в небето
сърцата им, еднакво сътворени,
любов жадуват да намерят споделена.

И двете знаят свободата на простора,
и двете вярват в мечтата на душата,
самотни, тъжни са дълбоко в сърцата -
тъй трудно е да видят светлината.

Желанието разпръсква тъмнината,
посоката намират, усещат любовта си,
доверие споделят, но страх ги е, треперят -
след толкова години ги плаши красотата.

И поривът е силен, вълнува се морето,
сърцето бурно бие, страхува се да вярва
и трепетът очакван разлива се, но плахо
сълзите в очите... изморени са крилата...

Не винаги разбирам какво в теб се случва,
прииждаш ту към мене, с вяра и надежда,
или отдръпваш се в морето, самотно да се чувстваш,
и тъжен съм без тебе, дори и да те имам.

Избухвам и изгарям отново, и отново,
към тебе аз се втурвам, не мога да дочакам
и търся те в небето, но тебе все те няма,
изплашен съм - къде си... Сама е обичта ми.

И, залеза докоснал, жадувам те с пламък.
Далечe да отида - напомня ми гората...
В съня си бягам сякаш, и там красиви са цветята,
нашепват ми отново и буден спя в нощта си...

На Н.