29.06.2009 г., 1:08  

Полет

804 0 1

Две птици, една към друга устремени,
не знаят се, но търсят се в небето
сърцата им, еднакво сътворени,
любов жадуват да намерят споделена.

И двете знаят свободата на простора,
и двете вярват в мечтата на душата,
самотни, тъжни са дълбоко в сърцата -
тъй трудно е да видят светлината.

Желанието разпръсква тъмнината,
посоката намират, усещат любовта си,
доверие споделят, но страх ги е, треперят -
след толкова години ги плаши красотата.

И поривът е силен, вълнува се морето,
сърцето бурно бие, страхува се да вярва
и трепетът очакван разлива се, но плахо
сълзите в очите... изморени са крилата...

Не винаги разбирам какво в теб се случва,
прииждаш ту към мене, с вяра и надежда,
или отдръпваш се в морето, самотно да се чувстваш,
и тъжен съм без тебе, дори и да те имам.

 

Избухвам и изгарям отново, и отново,
към тебе аз се втурвам, не мога да дочакам
и търся те в небето, но тебе все те няма,
изплашен съм - къде си... Сама е обичта ми.

И, залеза докоснал, жадувам те с пламък.
Далечe да отида - напомня ми гората...
В съня си бягам сякаш, и там красиви са цветята,
нашепват ми отново и буден спя в нощта си...

 

На Н.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милен Флоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Познавам две такива птици! Тях не ги е страх и не ги плаши красотата "след толкова години". Хареса ми, но мисля, че ако беше по-късо, щеше да е по-четимо!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...