Полет към слънцето
Малка птичка разтвори крила
и политна щастливо в просторите,
да достигне онази страна,
дето няма кафези затворени.
Няма как да стоиш под крило,
а да вкусиш на истини зрънцето -
смело топлото, старо гнездо
изостави и литна към слънцето.
Като огнено, жарко кълбо
то блестеше далеч над долините,
всички пътища сбрало в едно,
вечна страст, вечна жажда за силните.
Литна птичката, властния зов
на сърцето си волно последвала.
Не уплаши я вятър суров,
нито спряха я облаци гневни.
А далечен е пътят до там
и невидимо дебнат опасности,
но свободната воля е храм,
в който, просто, за страх няма място.
Малка птичко с немирни крила,
продължавай, презряла умората!
Ако птиците могат така,
още има надежда за хората.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вики Все права защищены
