Полет към слънцето
Малка птичка разтвори крила
и политна щастливо в просторите,
да достигне онази страна,
дето няма кафези затворени.
Няма как да стоиш под крило,
а да вкусиш на истини зрънцето -
смело топлото, старо гнездо
изостави и литна към слънцето.
Като огнено, жарко кълбо
то блестеше далеч над долините,
всички пътища сбрало в едно,
вечна страст, вечна жажда за силните.
Литна птичката, властния зов
на сърцето си волно последвала.
Не уплаши я вятър суров,
нито спряха я облаци гневни.
А далечен е пътят до там
и невидимо дебнат опасности,
но свободната воля е храм,
в който, просто, за страх няма място.
Малка птичко с немирни крила,
продължавай, презряла умората!
Ако птиците могат така,
още има надежда за хората.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
