Полет към слънцето
Малка птичка разтвори крила
и политна щастливо в просторите,
да достигне онази страна,
дето няма кафези затворени.
Няма как да стоиш под крило,
а да вкусиш на истини зрънцето -
смело топлото, старо гнездо
изостави и литна към слънцето.
Като огнено, жарко кълбо
то блестеше далеч над долините,
всички пътища сбрало в едно,
вечна страст, вечна жажда за силните.
Литна птичката, властния зов
на сърцето си волно последвала.
Не уплаши я вятър суров,
нито спряха я облаци гневни.
А далечен е пътят до там
и невидимо дебнат опасности,
но свободната воля е храм,
в който, просто, за страх няма място.
Малка птичко с немирни крила,
продължавай, презряла умората!
Ако птиците могат така,
още има надежда за хората.
© Вики Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
"...още има надежда за хората.", па макар и крилата има да са залепени с восък, като на първия летец.
-
Чудесно послание! Поздравления, Вики!
-
Да, още има надежда за хората...
Хареса ми. -
Чудесно!
Поздрав, Вики! -
Хубаво послание, което споделям, Вики!
Много силен финал... -
"но свободната воля е храм,
в който, просто, за страх няма място."
Страхът е този що крилете реже
и пред мечтите ни вратите тръшва.
Враг вътре в нас.(Сами си го отглеждаме).
Сами ще трябва и да го изпъдим...
-
Вики!... Просто нямам думи! Благодаря ти за удоволствието, за емоцията!...
-
Хубаво и силно стихо!
Посланието е в края с оптимизъм:
"Ако птиците могат така,
още има надежда за хората."
Харесах и оценявам,Вики!Моите поздравления!!!!! -
Харесах посланието! Чудесно е!
-
Прекрасен стих-метафора! Поздрави!
-
"А далечен е пътят до там
и невидимо дебнат опасности,
но свободната воля е храм,
в който, просто, за страх няма място.
Малка птичко с немирни крила,
продължавай, презряла умората!
Ако птиците могат така,
още има надежда за хората."
Силни и далеч обобщаващи редове, както впрочем и цялото прекрасно стихотворение. Възхитен съм, Вики и те поздравявам за написаното!: Мисана -
Да!
Винаги има надежда, че можем да полетим!
Прекрасен стих, Вики!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Понякога доброволно превръщаме свободата си в обич. Много истинска. Полетът към слънцата в душите на другите ни прави споделени.А много, много близо до слънцето е жарко, понякога изпепеляващо. Въпрос на избор, мисля. Осъзнатият избор е и Съдба.Има сериозни послания в творбата, свързани с вечните човешки добродетели и ценности. Размисля!!