18 янв. 2008 г., 08:31

Полет към звездите

1.8K 0 21

Към звездите летя недокосната

от кармични звездни закони,

със устрем от дълбините излизам

и изтривам трънни канони. 

 

 

Към безкрая, в полет унесена,

аз забравям черните мисли

и на крилата на действието

изравям мечтите пустинни.

 

 

Този полет е на порив обречен,

всемогъщ е и крайно унесен,

че законите вселенски и трайни,

разгадаха ми своите тайни.

 

 

Към звездите летя недокосната,

незасегната от непремислени думи,

чувам само на покоя ритъма

и възражда се божествено духът ми.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На мен много ми хареса!
    Чудесен е стиха!
  • Не мисля,че Tomad е прав.Стихотворението е великолепно.Има много динамика,енергия,жажда за живот,копнеж към волност,нови духовни хоризонти,към неземни измерения,порив към познанието и абсолютната свобода,която познанието носи.Налице е Фаустовския просветителски стремеж към познанието,но отсъства облогът с Мефистофел.Проявено е и желанието за нов живот,различен от настоящия.Заедно с това цялата творба изразява романтическия копнеж за бягство от пошлата действителност в един друг по-красив свят поради разминаването между човешките идеали и реалността.Това е моето мнение,с което заставам зад Силвия и я подкрепям.
  • МНОГО МИ ДОПАДНА! БЛАГОРОДНО ТИ ЗАВИЖДАМ ЗА ТАЛАНТА! СПЕЦИАЛНИ ПОЗДРАВИ!
  • "Към звездите летя недокосната,

    незасегната от непремислени думи,

    чувам само на покоя ритъма

    и възражда се божествено духът ми. "

    Браво за оптимизма!




  • Няма никакъв проблем...Просто бих искала да разбера защо смяташ, че стиха е аритмичен и безсмислен? Ще се радвам ако ми отговориш...Поздрав и на теб.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...