18.01.2008 г., 8:31

Полет към звездите

1.8K 0 21

Към звездите летя недокосната

от кармични звездни закони,

със устрем от дълбините излизам

и изтривам трънни канони. 

 

 

Към безкрая, в полет унесена,

аз забравям черните мисли

и на крилата на действието

изравям мечтите пустинни.

 

 

Този полет е на порив обречен,

всемогъщ е и крайно унесен,

че законите вселенски и трайни,

разгадаха ми своите тайни.

 

 

Към звездите летя недокосната,

незасегната от непремислени думи,

чувам само на покоя ритъма

и възражда се божествено духът ми.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На мен много ми хареса!
    Чудесен е стиха!
  • Не мисля,че Tomad е прав.Стихотворението е великолепно.Има много динамика,енергия,жажда за живот,копнеж към волност,нови духовни хоризонти,към неземни измерения,порив към познанието и абсолютната свобода,която познанието носи.Налице е Фаустовския просветителски стремеж към познанието,но отсъства облогът с Мефистофел.Проявено е и желанието за нов живот,различен от настоящия.Заедно с това цялата творба изразява романтическия копнеж за бягство от пошлата действителност в един друг по-красив свят поради разминаването между човешките идеали и реалността.Това е моето мнение,с което заставам зад Силвия и я подкрепям.
  • МНОГО МИ ДОПАДНА! БЛАГОРОДНО ТИ ЗАВИЖДАМ ЗА ТАЛАНТА! СПЕЦИАЛНИ ПОЗДРАВИ!
  • "Към звездите летя недокосната,

    незасегната от непремислени думи,

    чувам само на покоя ритъма

    и възражда се божествено духът ми. "

    Браво за оптимизма!




  • Няма никакъв проблем...Просто бих искала да разбера защо смяташ, че стиха е аритмичен и безсмислен? Ще се радвам ако ми отговориш...Поздрав и на теб.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...