18.01.2008 г., 8:31

Полет към звездите

1.8K 0 21

Към звездите летя недокосната

от кармични звездни закони,

със устрем от дълбините излизам

и изтривам трънни канони. 

 

 

Към безкрая, в полет унесена,

аз забравям черните мисли

и на крилата на действието

изравям мечтите пустинни.

 

 

Този полет е на порив обречен,

всемогъщ е и крайно унесен,

че законите вселенски и трайни,

разгадаха ми своите тайни.

 

 

Към звездите летя недокосната,

незасегната от непремислени думи,

чувам само на покоя ритъма

и възражда се божествено духът ми.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На мен много ми хареса!
    Чудесен е стиха!
  • Не мисля,че Tomad е прав.Стихотворението е великолепно.Има много динамика,енергия,жажда за живот,копнеж към волност,нови духовни хоризонти,към неземни измерения,порив към познанието и абсолютната свобода,която познанието носи.Налице е Фаустовския просветителски стремеж към познанието,но отсъства облогът с Мефистофел.Проявено е и желанието за нов живот,различен от настоящия.Заедно с това цялата творба изразява романтическия копнеж за бягство от пошлата действителност в един друг по-красив свят поради разминаването между човешките идеали и реалността.Това е моето мнение,с което заставам зад Силвия и я подкрепям.
  • МНОГО МИ ДОПАДНА! БЛАГОРОДНО ТИ ЗАВИЖДАМ ЗА ТАЛАНТА! СПЕЦИАЛНИ ПОЗДРАВИ!
  • "Към звездите летя недокосната,

    незасегната от непремислени думи,

    чувам само на покоя ритъма

    и възражда се божествено духът ми. "

    Браво за оптимизма!




  • Няма никакъв проблем...Просто бих искала да разбера защо смяташ, че стиха е аритмичен и безсмислен? Ще се радвам ако ми отговориш...Поздрав и на теб.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...