18 ene 2008, 8:31

Полет към звездите

1.8K 0 21

Към звездите летя недокосната

от кармични звездни закони,

със устрем от дълбините излизам

и изтривам трънни канони. 

 

 

Към безкрая, в полет унесена,

аз забравям черните мисли

и на крилата на действието

изравям мечтите пустинни.

 

 

Този полет е на порив обречен,

всемогъщ е и крайно унесен,

че законите вселенски и трайни,

разгадаха ми своите тайни.

 

 

Към звездите летя недокосната,

незасегната от непремислени думи,

чувам само на покоя ритъма

и възражда се божествено духът ми.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • На мен много ми хареса!
    Чудесен е стиха!
  • Не мисля,че Tomad е прав.Стихотворението е великолепно.Има много динамика,енергия,жажда за живот,копнеж към волност,нови духовни хоризонти,към неземни измерения,порив към познанието и абсолютната свобода,която познанието носи.Налице е Фаустовския просветителски стремеж към познанието,но отсъства облогът с Мефистофел.Проявено е и желанието за нов живот,различен от настоящия.Заедно с това цялата творба изразява романтическия копнеж за бягство от пошлата действителност в един друг по-красив свят поради разминаването между човешките идеали и реалността.Това е моето мнение,с което заставам зад Силвия и я подкрепям.
  • МНОГО МИ ДОПАДНА! БЛАГОРОДНО ТИ ЗАВИЖДАМ ЗА ТАЛАНТА! СПЕЦИАЛНИ ПОЗДРАВИ!
  • "Към звездите летя недокосната,

    незасегната от непремислени думи,

    чувам само на покоя ритъма

    и възражда се божествено духът ми. "

    Браво за оптимизма!




  • Няма никакъв проблем...Просто бих искала да разбера защо смяташ, че стиха е аритмичен и безсмислен? Ще се радвам ако ми отговориш...Поздрав и на теб.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...