Полет в миналото
Полет в миналото
Разкъсахме времето
на хиляди парченца,
да може да ни служи.
Превърнахме обичта си
в поносимост,
да стигне за всичките ни дни,
до края –
и да бъдем заедно.
Изгубихме вярата си,
по пътя към мълчанието,
към самотата.
Не виждахме
и залеза на слънцето,
бяхме забравили
за красотата.
И само понякога
се сещаме да яхнем
жребеца на времето,
да препуснем
след белите призраци
на любовта,
и да посрещнем изгрева
на новата ни вяра.
Сълзите ни връщат отново назад,
в миналото,
припомнят болката,
спомена и мъката,
и чувството,
че винаги си сам.
И още –
че без любов не можем да живеем
и принадлежим
на вечността.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Петракиева Все права защищены
