May 10, 2012, 10:36 AM

Полет в миналото 

  Poetry » Love
511 0 2

Полет в миналото

 

Разкъсахме времето

на хиляди парченца,

да може да ни служи.

 

Превърнахме обичта си

в поносимост,

да стигне за всичките ни дни,

до края –

и да бъдем заедно.

 

Изгубихме вярата си,

по пътя към мълчанието,

към самотата.

Не виждахме

и залеза на слънцето,

бяхме забравили

за красотата.

 

И само понякога

се сещаме да яхнем

жребеца на времето,

да препуснем

след белите призраци

на любовта,

и да посрещнем изгрева

на новата ни вяра.

 

Сълзите ни връщат отново назад,

в миналото,

припомнят болката,

спомена и мъката,

и чувството,

че винаги си сам.

 

И още  –

че без любов  не можем да живеем

и  принадлежим

на вечността.

© Даниела Петракиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "... чувството,
    че винаги си сам.

    И още –
    че без любов не можем да живеем
    и принадлежим
    на вечността."

    да!
    Поздрав!
  • Много истини има в твоите прозрения!
    Поздрави!
Random works
: ??:??