tristesse
22 результатов
Познаваме се вече доста време.
Свикнах да те виждам всеки ден.
Свикнах с твоята пленителна усмивка,
с пламъка в хубавите ти очи.
Свикнах с твоето присъствие. ...
  516 
Като малка пеперуда
Като малка пеперуда
във пролетната синева
реших да полетя към слънцето,
към неговата светлина. ...
  683 
Защо си пак сама
Зашо си пак сама –
попита ме дъждът,
защо си пак сама –
попита ме и вятърът, ...
  563 
Отражение
Две разплакани очи
ме гледат в огледалото,
две разплакани очи,
които търсят помощ, ...
  390 
Излишно
Излишни са думите,
мислите, чувствата ни –
щом са безсилни.
Излишни са дните – ...
  583 
На довиждане
Тази вечер –
приказна и чудна,
с луната
искам дълго да говоря; ...
  580 
Отиде си
Отиде си –
не каза нито дума,
да погледнеш
за последен път ...
  558 
Мълчание
Белотата ме обгръща,
разтворила небето
в светлосиньо.
Огненият диск на слънцето ...
  775 
Единствено дъждът
остана истински,
в онази нощ,
измислена от мен.
Копнеж и безразличие, ...
  498 
Полет в миналото
Разкъсахме времето
на хиляди парченца,
да може да ни служи.
Превърнахме обичта си ...
  547 
Импресия
Две очи, впити в тъмнината,
топли, влажни, тревожни очи...
Като очите на дете,
страдащо за счупената кукла; ...
  474 
Дойде,
окъпана от слънчеви лъчи,
прегърната от синя коприна,
с ухание на люляк,
здравец и момини сълзи. ...
  517 
Сянка
С тъжни стъпки
аз ще тръгна бавно.
Подир твойта сянка,
ще тръгна рано – ...
  496 
Късна песен
Ще ме потърсиш някой ден
във късна есен
и на залез слънце.
Ще ме потърсиш ...
  602 
Когато вечерта настъпва
и люлякът ухае;
когато вятърът с листата си играе
и тихо те шептят;
когато малко облаче ...
  634 
Прекарвам дните си в кошмар.
Случайни телефонни разговори –
някой си,
случайно сетил се за мен,
случайно телефонът бил свободен, ...
  664 
Умира денят
и слънцето изгаря
в хиляди огньове.
Болката горчи в сърцето
и нещо в мен умира. ...
  529 
Мамо,
къщата е пуста,
и толкова е страшно,
тихо, като че е сън.
И все те търся, мамо, ...
  569 
Толкова е тихо,
само аз натрапчиво се питам
„Има ли с какво
да ме запомниш?“
Дали със експанзивната ми веселост, ...
  511 
Когато тя си отиде,
настана тягостна
и страшна тишина.
Тъмнината постепенно
ме обгърна в пустота. ...
  635 
Пътека –
тя пази още стъпките на онова момиче –
не ги ли чуваш ти?
Прозира синьото небе –
отразило онези пролетни очи – ...
  598 
Небето бавно в пурпур догаря.
Мирише на есен
и мъртви листа.
Прегръща ме в мълчание
с безмерна нежност ...
  494 
Предложения
: ??:??