Полетели
687
0
0
ПОЛЕТЕЛИ...
Над поле от спомени,
нацъфтели като ръж.
Мели се ръжта със хромел.
Ние с остри думи. Изведнъж.
Тишина, разкъсана от думи,
блъскани в зловеща хладина.
Хляба помежду ни
как ли ще делим сега?
Някъде, ех, някъде - там на кръстопът,
слънцето под мишницата взели,
с ръж в очите, под разпятие
над полето се родихме...
Полетели.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деметра Василева Все права защищены
