ПОЛЕТЕЛИ...
Над поле от спомени,
нацъфтели като ръж.
Мели се ръжта със хромел.
Ние с остри думи. Изведнъж.
Тишина, разкъсана от думи,
блъскани в зловеща хладина.
Хляба помежду ни
как ли ще делим сега?
Някъде, ех, някъде - там на кръстопът,
слънцето под мишницата взели,
с ръж в очите, под разпятие ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация