Полетели
690
0
0
ПОЛЕТЕЛИ...
Над поле от спомени,
нацъфтели като ръж.
Мели се ръжта със хромел.
Ние с остри думи. Изведнъж.
Тишина, разкъсана от думи,
блъскани в зловеща хладина.
Хляба помежду ни
как ли ще делим сега?
Някъде, ех, някъде - там на кръстопът,
слънцето под мишницата взели,
с ръж в очите, под разпятие
над полето се родихме...
Полетели.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Деметра Василева Todos los derechos reservados
