Полетях
Със сляпо доверие ти подадох ръка,
позволих да избираш посоката.
Когато прогледнах, стоях на ръба.
Изплаших се, беше високо.
Ръбът бе остър и тесен, едва се крепях,
колебаех се дали да прекрача.
Побутна ме лекичко и осъзнах,
че за теб аз нищо не знача...
От бездната палаво ми намигаше мрак,
примамващ ме мрак, разстлал се лежерно,
той тихо и нежно ми шепнеше как
за него изглеждам перфектно.
Тогава разбрах, време дойде да избирам
и по вените ми се разтече страх...
Но не, не се страхувах, че умирам,
а уплаших се, че не живях!
Бързо смелост събрах и пуснах ръката ти.
Дали ми се счу или ти се изсмя?...
Падайки, преоткрих аз крилата си,
не се сринах след теб, полетях.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ива ВалМан Все права защищены
