izi55 (Ива ВалМан)
129 102
15 июл. 2022 г., 22:30

Полетях 

  Поэзия » Любовная
386 4 3

Със сляпо доверие ти подадох ръка,
позволих да избираш посоката.
Когато прогледнах, стоях на ръба.
Изплаших се, беше високо.

 

Ръбът бе остър и  тесен, едва се крепях,
колебаех се дали да прекрача.
Побутна ме лекичко и осъзнах,
че за теб аз нищо не знача...

 

От бездната палаво ми намигаше мрак,
примамващ ме мрак, разстлал се лежерно,
той тихо и нежно ми шепнеше как 
за него изглеждам перфектно.

 

Тогава разбрах, време дойде да избирам
и по вените ми се разтече страх...
Но не, не се страхувах, че умирам,
а уплаших се, че не живях!

 

Бързо смелост събрах и пуснах ръката ти.
Дали ми се счу или ти се изсмя?...
Падайки, преоткрих аз крилата си,
не се сринах след теб, полетях.
 

© Ива ВалМан Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви!
    Понякога е нужен ритник за да полетиш...
  • Много хубав стих
  • "Но не, не се страхувах, че умирам, а се уплаших, че не живях!" - блажени са тези, които няма да преживеят този страх
Предложения
: ??:??