Полетях
Със сляпо доверие ти подадох ръка,
позволих да избираш посоката.
Когато прогледнах, стоях на ръба.
Изплаших се, беше високо.
Ръбът бе остър и тесен, едва се крепях,
колебаех се дали да прекрача.
Побутна ме лекичко и осъзнах,
че за теб аз нищо не знача...
От бездната палаво ми намигаше мрак,
примамващ ме мрак, разстлал се лежерно,
той тихо и нежно ми шепнеше как
за него изглеждам перфектно.
Тогава разбрах, време дойде да избирам
и по вените ми се разтече страх...
Но не, не се страхувах, че умирам,
а уплаших се, че не живях!
Бързо смелост събрах и пуснах ръката ти.
Дали ми се счу или ти се изсмя?...
Падайки, преоткрих аз крилата си,
не се сринах след теб, полетях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива ВалМан Всички права запазени
