Anita765 (Ани Монева)
296 11763
12 окт. 2017 г., 16:02

Поличба 

  Поэзия » Другая
480 1 4

Не искаше, не чакаше, то просто ѝ се случи –

вързопче бяло, с аромат на чисто и на хлад.

Протягаше към нея плахо мънички ръчички

и с плахата им крехкост срути целия ѝ свят.

 

Очите ѝ – герани два – до дъно пресушени,

угасваха в тъма от ослепяващата клада.

Приемаше безводието тъжна, примирена,

остъргана от детски плач в душата без пощада.

 

А зад прозореца, в дъжда за милост и трохичка

се взираше само̀ едно измръзнало врабче.

Тя искаше гнездо щом свие, да отгледа птичка,

но днес несплетено порой на клонки го влече.

 

Дано поне дъждът проклет да изцеди с водите

от вените на този кървав гръмоносен облак

късметче малко, че детето ѝ да топли в дните,

когато липсите най-жалостиво просят обич.

 

Каква орисница ѝ прати черната поличба,

която да разкъса всичко в нея – къс по къс,

та нощем да сънува две протегнати ръчички

и да тежи, но не от радост майчиният кръст.

 

 

© Ани Монева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??