8 сент. 2015 г., 19:53
Полимер
Непознати атоми танцуват
на брега на молекула.
От телата им изплуват,
мисли, думи в силуети.
– Искам нещо да ти кажа –
шепне плахо водорода.
– Добре, надявам се е важно –
му отвръща въглерода.
– В теб, усещам, пулсира живот,
който може да проникне в безкрая.
Прекосих светове и звезди необят ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация