Днес в Операта стана свръх горещо.
Директорът се бе изнервил нещо.
В салона той извика всичко живо,
актьорите фиксира мълчаливо.
–Получи се писмо. – накрая рече. –
Реформи се задават яки вече.
Не зная кой така ни зло ориса,
но ето че Министърът ми писа.
,,Относно постановката ,,Отело",
ще трябва да се реже много смело.
Тук разни НПО-та ме притискат,
в сценария промени те изискват.
Направо казано, така... конкретно,
че в този вид не е политкоректно.
Показва се насилие домашно.
Накрая даже става много страшно.
Не бива да я душат Дездемона.
Ще се стресират всички във салона.
Отело да не се самоубива.
И хепиенд – развръзката щастлива.
Спрямо Дездемона е сексизъм,
а към Отело явно е расизъм.
Той – мавър... черен негър... многозначно.
Виж, севернокореец, по-удачно.
И както при културните народи
ще трябва на терапия да ходи.
Гнева си буен щом преодолее,
мушичка да удари, да не смее.
А Яго няма накъде да бяга.
Макар с характера на баба Яга,
то нека се натиска и си трае,
и брачен консултант да го играе.
Там с двамата сеанси да провежда,
докато той в един момент проглежда.
Усеща чувство силно, непознато,
изпълващо душата му богато.
В Отело, че е влюбен, той разбира
и лее сълзи в празната квартира.
Но севернокореецът отвръща
и двамата щастливи се прегръщат.
Ще се получи връх на сладоледа,
ако едно детенце си отгледат.
А Дездемона пък с фалшиви трели,
там... Евровизията да спечели.
Така нареждат тези НПО-та,
че няма иначе да има квота.
Движете се във правилна посока,
защото ще е глобата жестока!"
След тези думи, мълчаливо, всички
изсулиха се тихо, по терлички.
Отело с Яго в кръчма се забиха
и там от мъка зверски се напиха.
Получи Дездемона нервна криза
и всичките си нокти тя изгриза.
Съсипаният оперен Директор
обеси се на някакъв прожектор.
© Vasil Ivanov Все права защищены