16 сент. 2019 г., 08:51

Политкоректност

942 4 8

Днес в Операта стана свръх горещо.

Директорът се бе изнервил нещо.

В салона той извика всичко живо,

актьорите фиксира мълчаливо.

 

–Получи се писмо. – накрая рече. –

Реформи се задават яки вече.

Не зная кой така ни зло ориса,

но ето че Министърът ми писа.

 

,,Относно постановката ,,Отело",

ще трябва да се реже много смело.

Тук разни НПО-та ме притискат,

в сценария промени те изискват.

 

Направо казано, така... конкретно,

че в този вид не е политкоректно.

Показва се насилие домашно.

Накрая даже става много страшно.

 

Не бива да я душат Дездемона.

Ще се стресират всички във салона.

Отело да не се самоубива.

И хепиенд – развръзката щастлива.

 

Спрямо Дездемона е сексизъм,

а към Отело явно е расизъм.

Той – мавър... черен негър... многозначно.

Виж, севернокореец, по-удачно.

 

И както при културните народи

ще трябва на терапия да ходи.

Гнева си буен щом преодолее,

мушичка да удари, да не смее.

 

А Яго няма накъде да бяга.

Макар с характера на баба Яга,

то нека се натиска и си трае,

и брачен консултант да го играе.

 

Там с двамата сеанси да провежда,

докато той в един момент проглежда.

Усеща чувство силно, непознато,

изпълващо душата му богато.

 

В Отело, че е влюбен, той разбира

и лее сълзи в празната квартира.

Но севернокореецът отвръща

и двамата щастливи се прегръщат.

 

Ще се получи връх на сладоледа,

ако едно детенце си отгледат.

А Дездемона пък с фалшиви трели,

там... Евровизията да спечели.

 

Така нареждат тези НПО-та,

че няма иначе да има квота.

Движете се във правилна посока,

защото ще е глобата жестока!"

 

След тези думи, мълчаливо, всички

изсулиха се тихо, по терлички.

Отело с Яго в кръчма се забиха

и там от мъка зверски се напиха.

 

Получи Дездемона нервна криза

и всичките си нокти тя изгриза.

Съсипаният оперен Директор

обеси се на някакъв прожектор.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Vasil Ivanov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хахахаха....Васко, чак сега попаднах на твоя шедьовър. А бе човек, създал си убийствен сарказъм облечен в хумор. Е, все съм се смял, ама така истински - никога. Браво!!!
  • Хъ...м, нещата съвсем се промениха в този свят.Не знаех до сега че има точна словесна формулировка "политкорекност".
  • "Той – мавър... черен негър... многозначно.
    Виж, севернокореец, по-удачно."
    Няма бели . Мисля, че "чернокож" е политкорекно
    Поздравления за хубавия стих и изразената позиция, Васко!
  • Така е, Безжичен! Най-малкото, което можем да направим, е да посочваме язвите в съвременния свят. Темата е толкова необятна, че може да се напише роман. Благодаря ти, че си съпричастен с тези неща. Благодаря и на всички други, които ме подкрепят!
  • Също така не съм съгласен по никакъв начин да се променят световни образци на изкуството, известни с векове, защото някому хрумнало, че не е "политкоректно" (това, което например е писано от Шекспир, както си го описал в хубавото си произведение) - в перверзния смисъл на словосъчетанието "политкоректно", защото това дори не е и дума. Ясно, че всички тези перверзии са изфабрикувани от т.н. "либерален модел" с цел да се грабят икономически изчерпващи се ресурси от майката Земя от определен кръг световни измекяри за сметка на всички нас - нормалните хора, които не сме се налапали от устата до ... с богатствата на този свят. Но пък ние не трябва да го разрешаваме. И най-малкото, което можем да правим е да изобличаваме този свръхперверзен модел на либерализма (всъщност и тази дума трябва да е в кавички), както например си го направил ти с тази изобличаваща сатира.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...