28 июн. 2019 г., 10:22

Полуалкохолна носталгия

1.1K 0 1

Полуалкохолна носталгия се разлива
към чистите ми дни и онези истини,
чиято същност остана си непроменлива
и залезе, и изстина.

 

Разликата между мен и любовната жрица,
която въздиша по изгубената непорочност,
е в наивната вяра, че е обратима матрица
да следваш идеала задочно.

 

В заключение на полупразната половинка
настъпва утешителен усмихнат полумрак.
Принципът, подпийнал, своята любимка
ще намери в същия бардак.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Kiddo Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...