Полуалкохолна носталгия се разлива
към чистите ми дни и онези истини,
чиято същност остана си непроменлива
и залезе, и изстина.
Разликата между мен и любовната жрица,
която въздиша по изгубената непорочност,
е в наивната вяра, че е обратима матрица
да следваш идеала задочно.
В заключение на полупразната половинка
настъпва утешителен усмихнат полумрак.
Принципът, подпийнал, своята любимка
ще намери в същия бардак.