Полужива
Лудост е душата да мълчи,
когато да крещи нямо иска...
С нокти се пробива, но раните си, за да задържи,
да не изгуби кръвта си се стиска...
Стои полужива...
Самотата с нейната отрова още ме опиянява!
В мен като в чаша болката прелива...
Червени сълзи чашата отразява...
© Андреа Емилова Все права защищены