11 июн. 2008 г., 02:14

Полужива 

  Поэзия » Любовная
772 0 4
 

Полужива

 

Лудост е душата да мълчи,

когато да крещи нямо иска...

С нокти се пробива, но раните си, за да задържи,

да не изгуби кръвта си се стиска...

 

Стои полужива...

Самотата  с нейната отрова още ме опиянява!

В мен като в чаша болката прелива...

Червени сълзи чашата отразява...

© Андреа Емилова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви!
  • Самотата с нейната отрова още ме опиянява!
    Не и го позволявай ! Самотата никога не бива да ни побеждава
  • не мълчи...говори...пиши...крещи...
    за да отмине болката...за да се преродиш...
    прекрасен стих...с обич, мила Андреа.
  • Лудост е душата да мълчи,
    когато да крещи нямо иска... Понякога цялото ни съществувание е ... просто писък, просто разбит свят, просто ... нищо. Но не бива да живеем в точно този свят - друг е светът на мечтите, друг е този на илюзията! Поздрав, Андреа!
Предложения
: ??:??