Полужива

Poetry » Love

1K 0 4

Полужива

Лудост е душата да мълчи,

когато да крещи нямо иска...

С нокти се пробива, но раните си, за да задържи,

да не изгуби кръвта си се стиска...

Стои полужива...

Самотата с нейната отрова още ме опиянява!

В мен като в чаша болката прелива...

Червени сълзи чашата отразява...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

velvet (Андреа Емилова)

Благодаря ви!

2008-07-10T12:11:49+03:00
sexy_intriga (Джесика Георгиева)

Самотата с нейната отрова още ме опиянява!
Не и го позволявай ! Самотата никога не бива да ни побеждава

2008-06-18T10:05:32+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

не мълчи...говори...пиши...крещи...
за да отмине болката...за да се преродиш...
прекрасен стих...с обич, мила Андреа.

2008-06-16T09:38:31+03:00
c.candy (Сара Ангелова)

Лудост е душата да мълчи,
когато да крещи нямо иска... Понякога цялото ни съществувание е ... просто писък, просто разбит свят, просто ... нищо. Но не бива да живеем в точно този свят - друг е светът на мечтите, друг е този на илюзията! Поздрав, Андреа!

2008-06-12T12:36:03+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0