11 jun 2008, 2:14

Полужива

1K 0 4
 

Полужива

 

Лудост е душата да мълчи,

когато да крещи нямо иска...

С нокти се пробива, но раните си, за да задържи,

да не изгуби кръвта си се стиска...

 

Стои полужива...

Самотата  с нейната отрова още ме опиянява!

В мен като в чаша болката прелива...

Червени сълзи чашата отразява...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Андреа Емилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви!
  • Самотата с нейната отрова още ме опиянява!
    Не и го позволявай ! Самотата никога не бива да ни побеждава
  • не мълчи...говори...пиши...крещи...
    за да отмине болката...за да се преродиш...
    прекрасен стих...с обич, мила Андреа.
  • Лудост е душата да мълчи,
    когато да крещи нямо иска... Понякога цялото ни съществувание е ... просто писък, просто разбит свят, просто ... нищо. Но не бива да живеем в точно този свят - друг е светът на мечтите, друг е този на илюзията! Поздрав, Андреа!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...