11 jun 2008, 2:14

Полужива

1K 0 4
 

Полужива

 

Лудост е душата да мълчи,

когато да крещи нямо иска...

С нокти се пробива, но раните си, за да задържи,

да не изгуби кръвта си се стиска...

 

Стои полужива...

Самотата  с нейната отрова още ме опиянява!

В мен като в чаша болката прелива...

Червени сълзи чашата отразява...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Андреа Емилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви!
  • Самотата с нейната отрова още ме опиянява!
    Не и го позволявай ! Самотата никога не бива да ни побеждава
  • не мълчи...говори...пиши...крещи...
    за да отмине болката...за да се преродиш...
    прекрасен стих...с обич, мила Андреа.
  • Лудост е душата да мълчи,
    когато да крещи нямо иска... Понякога цялото ни съществувание е ... просто писък, просто разбит свят, просто ... нищо. Но не бива да живеем в точно този свят - друг е светът на мечтите, друг е този на илюзията! Поздрав, Андреа!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...