Полужива
Полужива
Лудост е душата да мълчи,
когато да крещи нямо иска...
С нокти се пробива, но раните си, за да задържи,
да не изгуби кръвта си се стиска...
Стои полужива...
Самотата с нейната отрова още ме опиянява!
В мен като в чаша болката прелива...
Червени сълзи чашата отразява...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Андреа Емилова Todos los derechos reservados