Полужива

Поезия » Любовна

1.1K 0 4

Полужива

Лудост е душата да мълчи,

когато да крещи нямо иска...

С нокти се пробива, но раните си, за да задържи,

да не изгуби кръвта си се стиска...

Стои полужива...

Самотата с нейната отрова още ме опиянява!

В мен като в чаша болката прелива...

Червени сълзи чашата отразява...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

velvet (Андреа Емилова)

Благодаря ви!

2008-07-10T12:11:49+03:00
sexy_intriga (Джесика Георгиева)

Самотата с нейната отрова още ме опиянява!
Не и го позволявай ! Самотата никога не бива да ни побеждава

2008-06-18T10:05:32+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

не мълчи...говори...пиши...крещи...
за да отмине болката...за да се преродиш...
прекрасен стих...с обич, мила Андреа.

2008-06-16T09:38:31+03:00
c.candy (Сара Ангелова)

Лудост е душата да мълчи,
когато да крещи нямо иска... Понякога цялото ни съществувание е ... просто писък, просто разбит свят, просто ... нищо. Но не бива да живеем в точно този свят - друг е светът на мечтите, друг е този на илюзията! Поздрав, Андреа!

2008-06-12T12:36:03+03:00