2 июн. 2010 г., 13:56

Полунощно 

  Поэзия » Любовная
562 0 7

ПОЛУНОЩНО

 

Свери си часовника.

Свери го.

 

Не с лъскавата опаковка,

останала след шумен празник,

на който се опи от надежда,

а сега още ти горчи.

 

Не с вазата в ъгъла,

някогашен дом на изкуствено цвете,

от което още има

вкус на пластмаса в теб.

 

Свери си часовника.

 

С дъха на морския бриз в косите ми.

Със златните точици около зениците ми.

 

Свери го с душата си.

В полунощ.

 

 

© Соня Емануилова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??