Jun 2, 2010, 1:56 PM

Полунощно 

  Poetry » Love
614 0 7

ПОЛУНОЩНО

 

Свери си часовника.

Свери го.

 

Не с лъскавата опаковка,

останала след шумен празник,

на който се опи от надежда,

а сега още ти горчи.

 

Не с вазата в ъгъла,

някогашен дом на изкуствено цвете,

от което още има

вкус на пластмаса в теб.

 

Свери си часовника.

 

С дъха на морския бриз в косите ми.

Със златните точици около зениците ми.

 

Свери го с душата си.

В полунощ.

 

 

© Соня Емануилова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??