ПОЛУНОЩНО
Свери си часовника.
Свери го.
Не с лъскавата опаковка,
останала след шумен празник,
на който се опи от надежда,
а сега още ти горчи.
Не с вазата в ъгъла,
някогашен дом на изкуствено цвете,
от което още има
вкус на пластмаса в теб.
Свери си часовника.
С дъха на морския бриз в косите ми.
Със златните точици около зениците ми.
Свери го с душата си.
В полунощ.
© Соня Емануилова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
