Полунощно
ПОЛУНОЩНО
Свери си часовника.
Свери го.
Не с лъскавата опаковка,
останала след шумен празник,
на който се опи от надежда,
а сега още ти горчи.
Не с вазата в ъгъла,
някогашен дом на изкуствено цвете,
от което още има
вкус на пластмаса в теб.
Свери си часовника.
С дъха на морския бриз в косите ми.
Със златните точици около зениците ми.
Свери го с душата си.
В полунощ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Соня Емануилова Всички права запазени
