2.06.2010 г., 13:56 ч.

Полунощно 

  Поезия » Любовна
586 0 7

ПОЛУНОЩНО

 

Свери си часовника.

Свери го.

 

Не с лъскавата опаковка,

останала след шумен празник,

на който се опи от надежда,

а сега още ти горчи.

 

Не с вазата в ъгъла,

някогашен дом на изкуствено цвете,

от което още има

вкус на пластмаса в теб.

 

Свери си часовника.

 

С дъха на морския бриз в косите ми.

Със златните точици около зениците ми.

 

Свери го с душата си.

В полунощ.

 

 

© Соня Емануилова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??