21 февр. 2010 г., 15:39

Поля

1.5K 0 0

Поля

 

Чу ли ме да викам из полята?

Тичам сред океан от жълто, синьо, розово, зелено.

Въртя се бясно, разлюлях земята.

Свят им се зави на птиците,

полските цветя се смеят покрай мен.

Знаят, че обичам ги безкрайно

и с полъха си цветен ме целуват.

А иска ми се да ги прегърна всичките -

как толкова цветове и аромат

да побера в една прегръдка?

Лягам в постелята им многоцветна,

от хиляди цветчета изтъкана.

Над мен небето с облаците ме завива

и чувам пулса на земята

с цялото си тяло, с всяка клетка.

 

Не ме ли чу да викам из полята?

При тебе се завръщам -

очите ми са пълни с облаци,

в косата ми се е заплело цвете

с полъх на полята.

При тебе се завръщам,

там някъде загубила душата си...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Поля Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...