21 февр. 2010 г., 15:39

Поля

1.5K 0 0

Поля

 

Чу ли ме да викам из полята?

Тичам сред океан от жълто, синьо, розово, зелено.

Въртя се бясно, разлюлях земята.

Свят им се зави на птиците,

полските цветя се смеят покрай мен.

Знаят, че обичам ги безкрайно

и с полъха си цветен ме целуват.

А иска ми се да ги прегърна всичките -

как толкова цветове и аромат

да побера в една прегръдка?

Лягам в постелята им многоцветна,

от хиляди цветчета изтъкана.

Над мен небето с облаците ме завива

и чувам пулса на земята

с цялото си тяло, с всяка клетка.

 

Не ме ли чу да викам из полята?

При тебе се завръщам -

очите ми са пълни с облаци,

в косата ми се е заплело цвете

с полъх на полята.

При тебе се завръщам,

там някъде загубила душата си...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Поля Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...