Поля

Чу ли ме да викам из полята?

Тичам сред океан от жълто, синьо, розово, зелено.

Въртя се бясно, разлюлях земята.

Свят им се зави на птиците,

полските цветя се смеят покрай мен.

Знаят, че обичам ги безкрайно

и с полъха си цветен ме целуват.

А иска ми се да ги прегърна всичките -

как толкова цветове и аромат

да побера в една прегръдка?

Лягам в постелята им многоцветна,

от хиляди цветчета изтъкана.

Над мен небето с облаците ме завива

и чувам пулса на земята

с цялото си тяло, с всяка клетка.

Не ме ли чу да викам из полята?

При тебе се завръщам -

очите ми са пълни с облаци,

в косата ми се е заплело цвете

с полъх на полята.

При тебе се завръщам,

там някъде загубила душата си...