Полъх...
1.1K
0
1
От полъх е по-нежно твоето докосване,
но защо ръцете ти потъват в мен?
Когато ме погалиш - изстивам,
замръзвам цялата в очакване
да усетя допира ти отново,
още по-крехък и още по-магнетичен.
Оставям ти се цялата и усещам как
лека-полека се разтопявам като бучка лед,
смалявам се и ставам невидима и лека...
Търся устните ти влажни и меки,
топлината им ме кара да примирам
и да се чувствам жива.
Извивам тялото си към твоето,
за да получа още нежност и топлина,
която да ме омагьоса
и когато остана отново сама,
да сънувам същия сън.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Димитрова Все права защищены
