Полъх
На нисък хълм сред планината,
където влачи се поток ленив,
сред плътна сянка на гората,
светът все още где е див,
там, сред спокойните дъбрави,
далеч от свят „модерен” , „чист”,
там, морни стъпки где остави,
„турист”, край малък бряг – сребрист.
Където в утрин ранна, хладна,
пристигат твари горски за вода.
И там вълчицата сред зима, гладна
изкарва своята храна...
Там аз замайвам се, учуден
в дъха на ниската трева
и мисля си „дали съм буден?...”
Обичам полъха на планина...
23.07.2003г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Борислав Ангелов Все права защищены
