Млада птичка във небето,
орел един и гледа към дупето.
Опашка уж като всяка друга,
ама тая е различна - 
трепет образува!

Лети си птичката напред,
след нея пък орел напед,
чуди се какво да стори,
как ли да я заговори?!

Че има птички много във небето,
но тая му пее на сърцето!
Кво да прави, що да стори,
кой ли да му отговори?!

Пробва я от там, 
пробва я от тук,
хваща го и срам,
не е и певец голям!

А птичката се смее ето,
тясно стана му небето!
С одежди е на някой "гащник",
не е принц в чорапогащник!

А пък ето на,
тя е с най-блестящите пера!
Не птица, а звздица!
Крилата, малка хубавица!

А птичката се смее ,
гледа го и си пее!
Ех, любов ли е , да я опишеш,
но на пролет май, че замириса!