Полъх на пролет
Млада птичка във небето,
орел един и гледа към дупето.
Опашка уж като всяка друга,
ама тая е различна -
трепет образува!
Лети си птичката напред,
след нея пък орел напед,
чуди се какво да стори,
как ли да я заговори?!
Че има птички много във небето,
но тая му пее на сърцето!
Кво да прави, що да стори,
кой ли да му отговори?!
Пробва я от там,
пробва я от тук,
хваща го и срам,
не е и певец голям!
А птичката се смее ето,
тясно стана му небето!
С одежди е на някой "гащник",
не е принц в чорапогащник!
А пък ето на,
тя е с най-блестящите пера!
Не птица, а звздица!
Крилата, малка хубавица!
А птичката се смее ,
гледа го и си пее!
Ех, любов ли е , да я опишеш,
но на пролет май, че замириса!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Добромир Иванов Всички права запазени
