Ще падне нощта, а заедно с нея
ще паднеш и ти в прегръдките ми.
Ще те галя бавно и внимателно, докато се успокоят сетивата ти
и едно по едно започнат да угасват.
Ще те целувам нежно, гледайки как бавно се затварят очите ти.
Ще видя как заспиваш усмихната.
Едва тогава ще заспя до теб със същата усмивка
и заедно ще се пренесем в страната на сънищата.
Там имаме среща.
Помниш ли?
До голямото дърво с издълбаното в него огромно сърце.
Каква красива вандалщина...
Ще те прегърна силно.
Ще ме прегърнеш силно.
И така прегърнати ще се понесем с полъха на любовта.
А когато се събудиш...
... аз ще бъда до теб
Ще пазя спомена от този сън и любовната ни приказка ще продължи.
Ще те прегърна силно.
Ще ме прегърнеш силно.
И така прегърнати ще се понесем с полъха на любовта.
Ще разбера, че за мен всеки ден е ден на влюбените,
защото всеки ден съм влюбен в теб
и всеки ден ме гали полъхът на любовта!
© Николай Ватев Все права защищены