Помак

Поэзия » Философская, Гражданская

594 0 5

ПОМАК

Помак съм – неразбран помак, –

без дом и истинска родина;

залутан в непрогледен мрак,

по пътя си нелек ще мина.

Помак съм – неразбран помак. –

Не се гордея, ни срамувам;

не питам ни „Защо?“, ни „Как?“

и много-много не умувам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)

Има нещо такова.

2018-06-17T14:36:19+03:00
rozza (Радка Миндова)

Това са българи с мюсюлманско вероизповедание...Може един млад, чувствителен човек да се почувства объркан, но жалко, че си го мислил...Имаме си родина, за едни майка, за други мащеха.

2016-11-19T21:55:03+02:00
Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)

Прочетох стихотворението ти много ми хареса!
А за родината може би сте прави. но когато написах това стихотворение явно съм в такова настроение.

2016-11-19T21:04:16+02:00
Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)

Рамадане, ти да не си паднал от небето! Имаш родина и тя се казва България! Прочети стихотворението ми със същото заглавие! Питам се, какво ли не подтиква, да пишем подобни стихове!

2016-11-19T20:50:04+02:00
ico1_all (Христо Паничаров)

Рамадане, без родина са само родените насред океана, така че не се отчайвай има време да я откриеш.

2016-11-19T20:26:24+02:00