Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)
253 395
19.11.2016 г., 19:55 ч.  

Помак 

  Поезия » Философска, Гражданска
426 0 5

ПОМАК

 

Помак съм – неразбран помак, –

без дом и истинска родина;

залутан в непрогледен мрак,

по пътя си нелек ще мина.

 

Помак съм – неразбран помак. –

Не се гордея, ни срамувам;

не питам ни „Защо?“, ни „Как?“

и много-много не умувам.

© Раммадан Л.К. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Има нещо такова.
  • Това са българи с мюсюлманско вероизповедание...Може един млад, чувствителен човек да се почувства объркан, но жалко, че си го мислил...Имаме си родина, за едни майка, за други мащеха.
  • Прочетох стихотворението ти много ми хареса!
    А за родината може би сте прави. но когато написах това стихотворение явно съм в такова настроение.
  • Рамадане, ти да не си паднал от небето! Имаш родина и тя се казва България! Прочети стихотворението ми със същото заглавие! Питам се, какво ли не подтиква, да пишем подобни стихове!
  • Рамадане, без родина са само родените насред океана, така че не се отчайвай има време да я откриеш.
Предложения
: ??:??