Помечтай си между редовете
В прегръдки дълги съм. И в сълзи над разделящи се ръце.
При лунно озарение. За последно целуната под Луната!
Ех, всичко бях загубила. Дори и своето сърце.
Гледка ридаеща. Като никоя друга на Земята!
Под сиянието на звездите оставам. В неясен полумрак.
В царството на скръбта. С любовен лъх застивам.
Бог дано да се събуди. Да даде на двама ни знак.
"Бог (нали) го избира. Това, което Човек не избира"!?
И това е точно... Нашата любов!
При лунно озарение. За последно целуната под Луната!
Ех, всичко бях загубила. Дори и своето сърце.
Гледка ридаеща. Като никоя друга на Земята!
Под сиянието на звездите оставам. В неясен полумрак.
В царството на скръбта. С любовен лъх застивам.
Бог дано да се събуди. Да даде на двама ни знак.
"Бог (нали) го избира. Това, което Човек не избира"!?
И това е точно... Нашата любов!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены
