geni24 (Евгения Георгиева)
203 613
28 мая 2010 г., 16:30

Помирение 

  Поэзия » Любовная
627 0 2




С теб отново стоим на брега,
а в очите ни тихо вали.
Всеки свил се е, тръпне едва,
от болката просто мълчи.


Тъй стоим и не можем да кажем,
но за туй май не трябват слова,
че в поглед, от сълзите влажен,
сме събрали за миг ний света!


Във зениците сякаш витае,
много обич, наниз от дни
и надежда, че другият знае
как понася се, как се мълчи!


А морето с вълните солени
се надига и силно реве,
сякаш иска ни то помирени,
да протегнем отново ръце!


Че такава любов споделена
не се среща, за нея се пей!
Заслужава си да е спасена
и с прилива пак да живей!


© Евгения Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво, супер отново същия коментар харесват ми творбите ти имат звучене, имат стил, ритъм... Поздравления
  • Като песен се лее!
    Браво!
Предложения
: ??:??