Помирение
С теб отново стоим на брега,
а в очите ни тихо вали.
Всеки свил се е, тръпне едва,
от болката просто мълчи.
Тъй стоим и не можем да кажем,
но за туй май не трябват слова,
че в поглед, от сълзите влажен,
сме събрали за миг ний света!
Във зениците сякаш витае,
много обич, наниз от дни
и надежда, че другият знае
как понася се, как се мълчи!
А морето с вълните солени
се надига и силно реве,
сякаш иска ни то помирени,
да протегнем отново ръце!
Че такава любов споделена
не се среща, за нея се пей!
Заслужава си да е спасена
и с прилива пак да живей!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
отново същия коментар 
