Ще простиш ли, че те искам без насита?
Ще разбереш ли, че да те забрави,
сърцето не ще може и да опита?
Ще ме съдиш ли, когато узнаеш моята тайна?
Ще проклинаш ли, когато стане тя знайна?
Ще погалиш ли нежно за утеха косите?
Ще погледнеш ли с обич в очите?
Тихо падат есенни листа,
тихо е и в моята душа.
Каквото искаш ти реши,
безмилостно не ме съди,
а просто помисли!