Ще простиш ли, че те искам без насита?
Ще разбереш ли, че да те забрави,
сърцето не ще може и да опита?
Ще ме съдиш ли, когато узнаеш моята тайна?
Ще проклинаш ли, когато стане тя знайна?
Ще погалиш ли нежно за утеха косите?
Ще погледнеш ли с обич в очите?
Тихо падат есенни листа,
тихо е и в моята душа.
Каквото искаш ти реши,
безмилостно не ме съди,
а просто помисли!
© Симона All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
6