Помияр

20 мар. 2019 г., 08:53

Поэзия » Философская, Свободный стих

390 3 3

Аз, иначе не пия сам изобщо.

(Сега е някак си по изключение).

Луната - напълнява тази нощ,

със вълчия ми нрав. По съвпадение.

Аз, иначе не вия от тъга.

(Тя яростно крещи да ме напусне).

Наливам отлежала самота,

с две бучки от вледените ми чувства...

Аз, иначе съм топъл по природа.

(Кръвта ми закипява вулканично).

По принцип съм забравена порода,

която се описва все цинично.

Аз, всъщност съм си куче. Помияр.

(Обаче съм със въ̀лче самочувствие).

Не искам дом, уют и господар,

ни нежност, лицемерна до съчувствие...

Аз, иначе изпих това, горчивото...

На екс, до яснота на празно дъно.

Щом питомното бяга, като диво,

не струвам, даже камо ли и вълк...

Стихопат.

(DannyDiester)

Ена (Елена Гоцева)

2019-03-23T11:47:47+02:00

Хм... много ми хареса.
Такава категорична изповед...
Силно въздействие... да дъно...
Браво!
ИнаКалина

2019-03-20T16:46:14+02:00

Монолог...Хареса ми.
yotovava (Валентина Йотова)

2019-03-20T10:27:11+02:00

Хубаво е, но бих премислила римната двойка - самочувствие - съчувствие