Помни тишината

Забрави за думите - лъжат понякога.

И са казали, каквото трябва.

Отзвучават със времето -

по-бързо от всякога.

И са без смисъл отдавна.

Забрави мойто докосване -

ще е безпочвено утре

и може би смешно ще ти изглежда.

Плътта застрашена е от износване.

Времето взима и нищо не връща…

Помни онзи дъх нестаен,

онези неволни усмивки

и погледа - дълбок и зелен,

и трепета от нищо нестихващ,

и аромата на люляк, който обичаш,

и въздишките с вкус желание,

и плахостта, която отричаше,

и чувството - объркано, смаяно…

И тишината, в която ме гледаше -

нея помни, ако мене забравиш.

Така, щом е тихо навън, ще се сещаш

за мене, за нас, за тогава...