Jul 26, 2013, 12:51 PM

Помни тишината

  Poetry
892 0 0

Забрави за думите - лъжат понякога.

И са казали, каквото трябва.

Отзвучават със времето -

по-бързо от всякога.

И са без смисъл отдавна.

Забрави мойто докосване -

ще е безпочвено утре

и може би смешно ще ти изглежда.

Плътта застрашена е от износване.

Времето взима и нищо не връща…

        

Помни онзи дъх нестаен,

онези неволни усмивки

и погледа - дълбок и зелен,

и трепета от нищо нестихващ,

и аромата на люляк, който обичаш,

и въздишките с вкус желание,

и плахостта, която отричаше,

и чувството - объркано, смаяно…

 

И тишината, в която ме гледаше -

нея помни, ако мене забравиш.

Така, щом е тихо навън, ще се сещаш

за мене, за нас, за тогава...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Някоя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...