29 нояб. 2016 г., 00:30

Помниш ли? 

  Поэзия » Другая
507 0 5

Помниш ли как преди време,
когато бяхме само деца,
бяхме аз и ти неразделни,
и всичко беше просто игра.

 

Спомняш ли си пак за тогава,
как за нас друг бе света.
Не гледахме на всичко с досада
а имаше време и за това.

 

Днес, дълги години по-късно,
в отминалата светлина на деня
видях, че наистина времето пусто
ни раздели така както ни и събра.

 

Помниш ли как в друг се кълняхме,
че никой и нищо не ще ни дели.
Как в нощите дълги двама стояхме
и плувахме в океан от мечти.

 

Ето,  дойде нашият ред да пораснем,
уви, забравихме тези детски мечти.
От много време насам вече знаем,
че превърнахме мечтите в лъжи.

 

© Joakim from the grave Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • @Звездичката (Таня Петрова) Мдааа, и аз така, на обещания всеки е силен.
  • Не всичко се сбъдва, уви!
  • истина е
  • Идва един момент когато осъзнаваме ,че това за което сме мечтали понякога е недостижимо и изпитваме лека носталгия към онова нашето далечно вярване.Поздрав за стихото ти,хареса ми и ме замисли за моите мечти и обещания,които не спазих
  • Много истина има в това. Харесах!
Предложения
: ??:??