Помниш ли?
Помниш ли как преди време,
когато бяхме само деца,
бяхме аз и ти неразделни,
и всичко беше просто игра.
Спомняш ли си пак за тогава,
как за нас друг бе света.
Не гледахме на всичко с досада
а имаше време и за това.
Днес, дълги години по-късно,
в отминалата светлина на деня
видях, че наистина времето пусто
ни раздели така както ни и събра.
Помниш ли как в друг се кълняхме,
че никой и нищо не ще ни дели.
Как в нощите дълги двама стояхме
и плувахме в океан от мечти.
Ето, дойде нашият ред да пораснем,
уви, забравихме тези детски мечти.
От много време насам вече знаем,
че превърнахме мечтите в лъжи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Joakim from the grave Всички права запазени
истина е
