16 мая 2017 г., 14:09

Помниш ли

977 0 0

Скачаш ли ти, скачам и аз... забрави ли?

Какви лудории с теб сме правили?

Колко време ти отне? Вече спиш ли добре?

Изцяло обърни ми гръб поне!

Да не виждаш как падам на колене.

Много време ли мина? За мен не!

Но явно както идвайки таз зима

любовта в теб си замина.

Грешки всеки прави,

нали още сме млади!

Иронична е съдбата да ни събира по местата

дето до скоро си ми държал ръката.

От всяка среща раната кърви,

а ти ми сипваш още сол дори.

И вече късно ако призная, че те желая.

Какъв би бил краят?

Аз зная! Затова си трая

и се опитвам да забравя.

Скачаш ли ти, скачам и аз... Помниш ли?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Антонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...