Помниш ли
487
0
1
Помниш ли денят, нашият ден,
като два гълъба летяхме,
красотата ни следваше в мига,
бяхме плахо щастливи.
Но щастието е много красиво,
на порции влиза в сърцето
и там топли душата моя.
Радвай се на всеки миг, на всеки час,
че нас ни има в този объркан свят.
А любовта ти разцъфтява и расте,
гърдите изпълва с топлина и зов
да не свършват красотите в душата.
О, каква любов, безумно луда.
Светеща и шепнеща ласка за сърцето.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йонка Янкова Все права защищены
