Помниш ли
Помниш ли денят, нашият ден,
като два гълъба летяхме,
красотата ни следваше в мига
и бяхме плахо щастливи.
Но щастието е мигове красиви,
на порции влиза в сърцето,
и там топли душата моя.
Радвай се на всеки миг, всеки час,
че нас ни има на този свят объркан.
А любовта ти разцъфтява и расте,
гърдите изпълва с топлина и зов,
да не свършват красотите в душата.
О, каква любов, безумно луда,
светеща, шепнеша ласка за сърцето.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йонка Янкова Все права защищены
