20 авг. 2020 г., 15:31  

Помниш ли

702 0 0

Помниш ли
 

Помниш ли, не беше вчера,
а днес ухае на тъга?
Имаше ме, още съм
на прага.
Вратата ми проскърцва
самота.
Прихлупена нощта
изплаква скришно,
стаила някъде
очакване и тишина.
Не е същото-
много по-различно.
Някъде съм.
Нощта ми е сама.
Шепотно обича
да разказва
за отминалата топлота. 
Припламва нещо в здрача.
Не беше образът ти.
Споменът ми замълча. 
Помниш ли?
Стоплен си навярно.
Смехът ти другаде
пълзи,
да накърши
всички твой тайни.
Миналото да заспи.
И всичко е залостено
отдавна
там в един забравен сън.
Проскърцва тъжно прага. 
Скитат сенки - сами
за обич вън.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елеонора Крушева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...